Откъс от „Кръстьо Пишурка — възрожденецът, който постави основи на българската култура“

Лом се нарежда сред пионерите на читалищното дело в България. През 1856 година за читалището в Лом е наета отделна сграда, в която са разкрити читалня, библиотека и кафене. Официално читалището е открито на 23 април 1856 година под името “Постоянство“. То привлича не само учениците, но и техните родители. В него се четат поучителни четива, слушат се сказките на Пишурка, коментират се политическите и злободневните новини. 

През същата година Пишурка замисля и осъществява първото театрално представление в града, което ще бъде и второто в страната. По това време в Лом се установява врачанинът Ангелаки Йованчов, който отваря кантора за износ на вълна, храни, кожи и добитък и наред с фамилните търговски сделки дейно участва и в обществения живот на града. Изборът за ломския спектакъл пада върху „Многострадална Геновева“ – сантиментална пиеса с религиозно съдържание, възхваляваща феодалното рицарство. Пишурка превежда пиесата специално за случая и двамата с Йованчев играят главни роли. (Пет месеца по- рано чехът Йозев Майзнер поставя първата в страната пиеса, дело на Сава Доброплодни „Михал Мишкоед” в град Шумен.) Приносът в театралното дело на Пишурка е, че освен изпълнител на главната роля, той сам режисира спектакъла и така се явява първият български режисьор. Когато представя за първи път “Многострадална Геновева“ на 12 ноември 1856 година, тя бързо покорява сърцата на българските селяни. Сред публиката тогава са английският консул от Калафат Г. Дейвист, чужденци и любители на театъра от Видин.